Некроза по кората на тополите
Некрозата по кората на тополите, причинявана от гъбата Dothichiza populea Sacc. et Briard, е разпространена във всички райони на света и България, където се срещат естествено или се култивират тополите (Populus sp.). В нашата страна болестта е установена при тополите от всички секции и напада отслабнали тополови култури, независимо от възрастта.
Симптоми се наблюдават през цялата година и се изразяват в загиването на отделни участъци от кората, а при оптимални за развитието и условия - в опръстеняване на заразените стъбла или клони. Частта над некротизираните места загива. Плодните тела на паразита се образуват върху некрозите в концентрични кръгове или ленти, потопени в епидермиса и оцветени в сиво до тъмносиньо.
При оптимални за развитието на болестта условия, частта на фиданката или клонката над мястото на раковината загива и най-често се пречупва от силата на вятъра. При просушаване на фиданките, засушавания и върху силно дренираните месторастения гъбата може да причини загиване до 100 % от заразените фиданки.
Доказано е, че причинител на некрозата по тополовата, а понякога и по върбовата кора е гъбата D. populea, със съвършена форма Cryptodiaporthe populea (Sacc.) Butin. Плодните тела на гъбата - пикнидии, имат размери 0,98-2,00 mm. Те са многокамерни с общ отвор. Спороносенето на гъбата се извършва практически през цялата година при температура на въздуха по-висока от +1 °С и относителна влажност на въздуха над 75 %. Конидиоспорите са яйцевидни, кръгли, елипсовидни и овални с размери 9,7-13,3x7,6-10,5 µm. Мицелът на гъбата е междуклетъчен, само през зимните месеци се наблюдава в проводящите клетки. Той е нежен, прозрачен, правилно септиран, с дебелина 3,8-5,8 µm и разклонен.
Проучванията върху биологията на гъбата показват, че тя се развива при температура от -5 °С до +39 °С. Първичното заразяване с нея се осъществява при температура над +1 °С, а оптимумът е между +6 °С и + 15 °С. Задължително условие за осъществяване на първичната инокулация с D. populea е наличието на рани върху кората на тополите и отслабването на фиданките. Просушаването на фиданките поради неправилно съхраняване и засаждане е особено благоприятно за заразяването им с D. populea. Всичко това я характеризира като паразит на отслабването. Изследванията върху устойчивостта на тополовите клонове към гъбата показват, че тя зависи от правилния избор на типа месторастене и от правилната технология за създаване и отглеждане на тополовите култури. Всички условия, благоприятни за развитието на тополите ограничават разпространението на патогена, и обратно.
Използване на устойчиви на болестта клонове и оптимизиране клоновата структура за всеки тип месторастене; използване на подходящи технологии за отглеждане на тополови фиданки (недопускане на механични наранявания, балансирано хранене, навременно колтучене и др.); правилна агротехника при създаване и отглеждане на тополовите култури; навременно кастрене и замазване на раните с антисептични замазки; прилагане на дълбоко засаждане на фиданките при създаване на тополови култури на силно дренирани месторастения; третиране със системни фунгициди при поява на болестта.