Рак по кората и летораслите на бора
Това заболяване е изключително важно, предизвикващо загиване на фиданки, леторасли и цели дървета. Разпространено е в много райони на света - Северна Америка, Европа, Азия и др. У нас е установено в Южна България - Рила, Родопите и Странджа. Развива се по около 50 дървесни вида от 7 рода на сем. Pinaceae, но най-големи повреди има по Pinus nigra, P. resinosa, P. pinaster и др. Възможни гостоприемници, но с различна устойчивост, са още P. sylvestris, Picea abies, Abies alba, Pinus strobus, Larix sp., Pseudotsuga menziesii и др.
Първите признаци на заболяването са поява на засмолявания по пъпките през зимата върху заразените през предходната година леторасли. Кафяви некротични петна се образуват в основите на пъпките и по кората на миналогодишни леторасли. През пролетта по-голяма част от пъпките са загинали, а едногодишните иглици покафеняват в основата, загиват и опадват преждевременно. Заболяването се развива по клонките от върха надолу, докато достигне централното стъбло на дървото. Повредите се изразяват в загиване на фиданки в разсадниците и млади горски култури (Северна Америка), повреди и загиване на леторасли и цели дървета (Северна Америка, Европа, Азия).
Причинител на заболяването е аскомицетната гъба Gremmeniella abietina с анаморф Brunhorstia pinea. По-голяма популярност в света има под наименованието Scleroderris lagerbergii, оттук идва и името „склеродерисов рак“. У нас е установен несъвършеният стадий на гъбата. Плодните тела са черни сферични пикнидии с диаметър около 1 mm, полупотопени в инфектираните органи. Конидиоспорите са прозрачни, сърповидно извити, септирани, с размери 25-40x3-3,5 pm. Гъбата се характеризира с голяма вариабилност по отношение на дървесните видове, симптоми, стадии на развитие, възраст на гостоприемника и др. В България е разпространен европейският щам на гъбата, който се развива и причинява повреди по дървета от 8-10 до около 40-годишна възраст, докато в Северна Америка повече е разпространен т.нар. „езерен щам“, с гостоприемник фиданките в разсадниците и младите плантации.
Благоприятни условия за развитието на гъбата се създават по склонове и долини, гравитиращи към водни течения и язовири, затворени басейни и др. Студените и влажни въздушни маси, краткотрайни валежи и др. през пролетта спомагат за отварянето на пикнидиите, разсейването на спорите и заразяването.
Включват преди всичко лесовъдски мероприятия: съобразяване на дървесния вид за залесяване с екологичните особености на гъбата; своевременно извеждане на отгледни и санитарни сечи; въвеждане на карантинен контрол върху транспорта на материалите, добити от засегнати насаждения; клоните и кората на заболелите дървета да се изгарят на подходящи места.