Съхнене на леторасли и клонки на бора
Заболяването засяга леторасли, клонки, кора, фиданки и шишарки по голям брой гостоприемници от р. Pinus, Abies, Chamaecyparis, Cupressus, Larix, Picea u Pseudotsuga. Най-чувствителни са Pinus nigra и P. radiata. Заболяването беше наблюдавано и по странични леторасли от Cedrus sp. в Североизточна България. Разпространението в света е много голямо - Европа, Азия, Нова Зеландия, Югоизточна Африка, Северна Америка и др. У нас е установено през 1989 г. в Северна България.
Първите признаци на заболяването са поява на смолни капчици през пролетта по младите леторасли, когато се формират иглиците. Около средата на юни всички иглици от новообразуваните леторасли покафеняват, а по-късно изсъхват и опадат. При по-късно заразяване се наблюдават само единично изсъхнали иглици. Инфектиране на тъканите на кората при по-възрастните клони води до значителни суховършия, включително и загиване на цялото дърво, а в засегнатата дървесина се наблюдава клиновидно посиняване.
Повредите са много ясно изразени - загиване на иглици, леторасли, фиданки, некрози по кората, посиняване на дървесината, загиване на цели дървета, а при по-силно развитие - загиване на цели насаждения.
Несъвършената гъба Sphaeropsis sapinea е причинителят на заболяването. Плодните тела са малки черни сферични пикнидии, които се появяват по сухите иглици, летораслите, кората на стъблото и шишарките през следващата година след заразяването. Най-често се образуват субепидермално в основата на иглиците и субхиподермално по апофизите на двегодишните шишарки. При фиданките плодните тела са около кореновата шийка и стъблото. При навлажняване те се отварят и освобождават огромно количество конидии. Те са елиптични, едноклетъчни, рядко двуклетъчни, оцветени, при иглиците имат размери 29,6-40,8х10,2- 16,3 pm, а при шишарките - 29,0-46,9x12,2- 18 pm. Разсейването им се извършва чрез въздушни течения, дъждове, а разпространението на гъбата се осъществява още чрез пренасяне на иглици, клонки, шишарки и др. от заболели дървета. Спороношението започва през втората половина на април и продължава до края на май-началото на юни, което съвпада с периода на формиране на нови леторасли. Конидиос- порите покълнват при твърде широк температурен диапазон - от 6 до 36 °С, с оптимум около 27 °С. Гъбата се развива по фиданки и дървета от различни възрасти. Заразяването се извършва през устицата на иглиците, наранявания и др
Благоприятни условия за масово развитие на гъбата се създават на места с висока относителна влажност в началото на вегетационния период - край водни басейни и течения, затворени котловини, където се задържат мъгли и др. подобни. Особено чувствителни са и фиданки, подложени на воден стрес, хранителен дефицит или наранявания.
В горските разсадници пръскане с медсъдържащи препарати в периода на заразяване. Отстраняване и изгаряне на заболели фиданки. Източниците на заразата - насаждения и единични черенборови дървета да бъдат на разстояние най-малко 500-1000 m от горския разсадник. При възрастните насаждения се извеждат санитарни сечи.