Изкривяване и загиване на летораслите (боров въртун)
Заболяването е широко разпространено у нас и в чужбина. Най-чувствителни са следните дървесни видове, култивирани в България: бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (P. nigra), морски бор (P. pinaster).
Бледожълтеникави петна се появяват в края на май - началото на юни (според климатичните условия), върху развиващите се през текущата година леторасли. Спермогониите се появават като малки жълтеникави петънца върху тези петна, последвани малко по-късно от златистожълти ецидии, наподобяващи по форма на възглавнички. Опръстенените от гъбата леторасли повяхват, но ако повредата е ограничена от едната страна, нормалният растеж от обратната страна води до извиване долу на леторасъла. Впоследствие, в резултат на отрицателния геотропизъм, върхът се насочва отново нагоре, предизвиквайки характерното S-овидно изкривяване на стъблото. Повредите се изразяват в изкривяване на леторасли, постоянна стъблена деформация и редуциране растежа по височина. Най-чувствителни са растенията до 10-годишна възраст. Подобни изкривявания на летораслите обаче могат да бъдат причинени и от насекомния вид Rhyacionia buoliana, но повредите са точно в разклоненията на стъблото, докато при заболяването първата извивка е в средната или долната третина на леторасъла.
Гъбата-причинител на заболяването е двудомната ръжда Melampsora pinitorqua, редуваща в цикъла на развитие два растителни гостоприемника. При бора се развива ецидиалният стадий, а по листата на бялата и сивата тополи и трепетликата се формират уредоспорите през лятото, телейтоспорите през есента и базидиоспорите през следващата година. Върху бора ръждата се запазва за не повече от една година, но върху тополите може да презимува в пъпките или в кората, продуцирайки базидиос- пори всяка година, които могат да причинят повторни нови инфекции по боровете в района.
Най-ефективният начин за предпазване на бора от ръждата е отстраняване на всички трепетлики, сиви и бели топли на разстояние най-малко 500 m от боровите насаждения. В горските разсадници да се избягва отглеждането в непосредствена близост до бора на алтернативните гостоприемници, да не се допуска достъп на тополови листа (чрез вятър, покриване на лехи и др.) до боровите фиданки. При наличие на опасност или обичайни повреди през втората половина на май и началото на юни да се извърши профилактично пръскане с медни фунгициди. Използването на химични средства за ограничаване на повредите от боровата ръжда у нас е икономически неоправдано.