Ребрест рагиум
Бор (Pinus spp.), смърч (Picea spp.), ела (Abies spp.), лиственица (Larix spp.), много рядко и някои широколистни - бреза (Betula spp.), бук (Fagus spp.), дъб (Quercus spp.).
Холарктика. Този вид е един от най-често срещаните сечковци в иглолистните гори у нас, разпространен до 2000 m надм. в.
Възрастното е бръмбар, дълъг 10-21 mm. Тялото му е покрито с къси прилегнали косми. Антените са сравнително къси, едва надминават основата на елитрите. Отстрани на преднегръда има по един заострен, насочен навън и леко назад шип. Елитрите са сиво-кафяви, с по-тъмни петна, тънки надлъжни изпъкнали линии и неясни по-светли напречни ивици. Ларвите са бели, гръбо-коремно сплеснати, достигащи дължина до 30 mm. Имат три чифта гръдни крака. Всички сегменти са с дълги стърчащи жълто-кафяви косми отстрани. Главата е кафява, широка, силно сплесната. Преднегръбът е жълто-кафяв, по-тъмно оцветен в страничните си части. Какавидите са свободни, бели, разположени под кората.
Генерацията е едно- до двугодишна. Възрастните летят през април - юни. Снасят яйцата си върху кората на стъбла на наскоро изсъхнали или отсечени иглолистни дървета (най-често бор и смърч). Ларвите се развиват под кората, като се хранят с ликото, изгризвайки широки плоски, неправилни ходове. Не проникват навътре в дървесината. В края на лятото и началото на есента на втората година ларвите какавидират в характерни овални какавидни камерки под кората, обградени с дълги дървесни влакна. В тези камерки новоимагиниралите бръмбари могат да бъдат намерени от септември до април. Напролет изгризват овални излетни отвори в кората, през които излизат навън.
По подобен начин се развиват и останалите три вида от този род у нас - R. bifasciatum F., R. sycophanta (Schrnk.) и R. mordax (De Geer). От тях по-често срещан е R. bifasciatum (двуивичест рагиум), чиито ларви се развиват отначало под кората, а по-късно и в полугнилата дървесина на иглолистни.
Възрастните разпространяват спори на дървесиноразрушаващи гъби.
По характерните какавидни камерки под кората на стъблата.
Обелване кората на добитите иглолистни материали. Редовно провеждане на санитарни сечи.