Типограф

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври
Латинско име: 
Ips typographus (Linnaeus, 1758) (Coleoptera: Curculionidae)
Хранителни растения: 

Основно смърч (Picea abies (L.) Karst.). Много по-сла­бо напада белия бор (Pinus sylvestrisL.), лис­твеницата (Larix decidua Mill.) и други иг­лолистни видове.

Разпространение: 

Европа. У нас във всички иглолистни, главно смърчови гори.

Морфология: 

Короядът е с размер 4,5-5,5 mm, забележимо блестящ, кафяво-черен. Щитчето в предната част е издиг­нато, а в задната -точкувано. Елитрите са кафяви, с редове от точки, а между­редията са гладки и блестящи. В края на елитрите има ямичка с 4 чифта зъбчета. Третият чифт зъбчета са най-големи и на върха разширени.

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Развива две генерации го­дишно, а под 800 m надм. в. през топли го­дини може да формира и трето поколение. Летежът на първата генерация е през май, а на втората - през юли. Зимува обик­новено като имаго от второто поколение в местата на развитието (под кората на смърчовите дървета), под кората на из­съхналите дървета или в постилката. При летежа мъжките корояди приготвят брач­на камера, в която привлечените женски след оплождането прокарват нагоре или надолу майчини ходове по посока на стъб­лото и там снасят яйца. Майчините хо­дове са дълги 6-12 ст и широки 2,5-3 mm. Ларвните ходове са дълги и в края завърш­ват с какавидна камера. Тя е в ликовата част и имагиниралите млади бръмбари се дохранват с ликото. При гъсто заселване младите бръмбари могат да се вгризат за дохранване в долната част на съседни стъбла или в ликото на пресни пъни, където правят къси ходове за дохранване, без да яйцеснасят. След снасянето на около 50 яйца, женската напуска майчиния ход и след кратко дохранване прави нов, в кои­то снася по-малко яйца, от които се раз­вива сестринско поколение.

Естествени регулатори: 

Много хищни насекоми, най-значимото от кои­то е Thanasimus formicarius (L.) (Coleopte­ra: Cleridae). Паразитоиди по вида са: Calosota conifera Yang, C. microspermae Yang, Eupelmus urozonus Dalman, E. vesicularis (Razius) (Hymenoptera: Eupelmidae); Cheiropachus quadrum (Fabr.), Dinotiscus aponius (Walk.), D. eupterus (Walk.), Mesopolobus typographi (Ruschka), Metacolus unifasciatus Furster, Psychophagus omnivorus (Walk.), Roptrocerus brevicornis Thomson, R. mirus (Walk.), R. typographi, (Gyurfi), R. xylophagorum (Razeburg), Tomicobia seitneri (Ruschka), T. xinganensis Yang, Rhopalicus guttatus (Razeburg), R. quadratus (Razeburg), R. tutela (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae); Eurytoma abieticola (Razeburg), E. arctica (Erd.), E. blastophagi (Hedqvist), E. crassinervis Thomson, E. longicauda Yang, E. morio Boheman, E. spessivtsevi (Boucek & Novicky) (Hy­menoptera: Eurytomidae).

Повреди: 

Напада преди всичко ста­ри, физиологично отслабнали, повалени ветровални, снеговални, снеголомни и небелени отсечени смърчови дървета. Върху стоящите отслабени дървета типографът най-напред се заселва по стъблото в короната и постепенно го населва надолу до основата. При силно нападение има до 350 входни отвора/m2, а цялата ликова част бива изгризана от ларвите. Града­циите обикновено възникват след ветровали и снеголоми.

Мониторинг: 

Залагане наловни дър­вета и феромонови уловки за проследяване на числеността и сроковете за масов ле­теж и заселване. Нападнатите дървета се разпознават по промяната на цвета на ко­роната и опадане на иглолистата.

Контрол: 

Отглеждане на устойчи­ви смърчови насаждения с помощта на гор­ско-стопански мерки. Своевременно от­криване и бързо изсичане, извозване и обел­ване на нападнатите от типографа дър­вета. Залагане на ловни дървета в короядните петна. При достигане на какавиден стадий на вредителя, ловните дървета следва да се извозят от насажденията или да се обелят и третират с инсектициди.