Гъботворка
Полифаг. Напада над 100 вида широколистни дървета и храсти. За горското стопанство най-сериозни вреди нанася на дъбовите насаждения (Quercus spp.).
Южна Европа, Северна Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка. В България видът е повсеместно разпространен с масови намножавания в горите до 600-800 m надм. в.
Има добре изразен полов диморфизъм при възрастните, изразяващ се в големината и окраската. Женските пеперуди са близо 2 пъти по-едри - при разтворени криле размерът им достига до 80 mm и са с пиловидни антени, докато при мъжките са перести. Окраската на крилете на мъжките е кафеникава, като предните са изпъстрени с напречни тъмни линии и петънца, а при женските са светло белезникави с нежни напречни линии в предните криле. Яйцата са сивкаво-бежови, като отначало са значително по-светли и са отложени най-често в долната част на стъблата на дървета в купчинки, покрити с кремави на цвят космици, наподобяващи плодно тяло на гъба. Характерен белег при гъсениците са двойките брадавички върху гърба им, като първите пет са сини, а останалите червеникави, от които излизат кичури космици. Какавидите са кафяви, поместени в белезникави пашкули. Женската какавида е по-дълга (до 35-40 mm) и по-дебела.
Лети през юни-юли. До есента гъсеничките се развиват в отложените яйца, в това състояние презимуват и се излюпват на следващата година през април-май. Новоизлюпените гъсеници в продължение на няколко дни остават неподвижни върху яйцекупчинките и в тази възраст лесно се отнасят от вятъра на много големи разстояния. По този начин става разселването на вида, който може да се появи в насаждения, отстоящи на 20-30 km от мястото на излюпването. Женските гъсеници развиват 6 възрасти, а мъжките - 5. Какавидира по клонките на растението, върху което се е изхранвала. Какавидният период продължава около 14 дни. Женската пеперуда снася от 200 до 1000 яйца.
По яйцата са съобщени 20 паразитоиди, от които най-често срещани са: Ooencyrtus kuwanae (Howard) (Hymenoptera: Encyrtidae), Anastatus disparts Ruschka., A. bifasciatus (Fonsc.), Eupelmus vesicularis (Retzius) (Hymenoptera: Eupelmidae), Telenomus phalenarum Nees. (Hymenoptera: Scelionidae). Ларвните и какавидните паразитоиди са около 100 вида, сред които с най-голямо значение за регулиране на числеността на гостоприемника се отличават Apanteles glomeratusL., Meteorus versicolorWesm. (Hymenoptera: Braconidae), Compsilura consinata Meigen, Exorista larvarium L. (Diptera: Tachinidae) и др.
Хищници по яйцата: Dermestes lardarius L., D. undulatus L., D. erichsoni Gugel., Attagenus piceus Ol., (Coleoptera: Dermestidae), а по ларви и какавиди − Calosoma sycophanta L., C. inquisitor L. (Coleoptera: Carabidae), Xylodrepa quadripunctata L. (Coleoptera: Silphidae).
Патогени: бактерии − Bacillus cereus Fr. et Fr., B. noplosternus, B. thuringiensis Berl., Chromobacterium prodigiosum Top. et Will., Pseudomonas chlororaphis (Gignard et Sauvageau), Serratia disparis, S. marcescens Bizio., Streptococcus faecalis And. et Hord., Micrococcus pseudoflaccidifex; микроспоридии: Nosema lymantriae W., N. serbica W., N. muscularis W., Plistophora schubergi Zw., P. neustriae Gunter., Thelohania disparis Tim., T. similes W.; вируси - Baculoviridae, Iridoviridae, Parvoviridae, Reoviridae; гъби - Aspergilusflavus Link., Beauveria bassiana (Bals.), B. globulifera Sper., Candida sp., Cladosporium sp., Conidiobolus coronatus (Cost.), Entomophtora aulicae (Reich.), E. virulenta Hall et Dunn., Metarrhizium anisophilae Metchnikoff., Nomuraea rileyi (Farl.), Paecilomyces sp., P. canadensis Brown et Smith., P. fumo- soroseus (Wise) Brown et Smith., Spicaria farinosa Fron.
Гъсениците повреждат пъпките и листата. Отначало изгризват пъпките и нежните млади листа, а след това се изхранват с развитите листа и при висока численост причиняват пълна дефолиация. Характерна особеност на вида са големите колебания в числеността му. През 5-8 г. се появяват масови намножавания (каламитети), при което нападнатите горски насаждения в България надхвърлят 600 хил. ha.
По яйцекупчинките.
Третирания с бактериални препарати на основата на Bacillus thuringiensis Berl. и Saccharopolyspora spinosa Mertz & Yao и инсектициди с физиологично действие (дифлурбензурон, тебуфенозид). За намаляване на нанесените повреди и повишаване ефиктивността на борбата, третиранията следва да се провеждат когато гъсениците са в млада възраст.