Ясенов агрилус - КАРАНТИНЕН - информацията е по данни на ЦОРХВ (Център за оценка на риска по хранителната верига)
Основните гостоприемници на ясеновия агрилус са дървета от род ясен (Fraxinus) - азиатските F. mandshurica и F. chinensis, северноамериканските F. americana, F. nigra, F. pennsylvanica, F. velutina.
Европейските видове ясен – F. excelsior, F. angustifolia и F. ornus, са потвърдени като чувствителни гостоприемници. Като потенциални гостоприемници са посочени видове от семейство Брястови и семейство Орехови.
ВИДЪТ Е КАРАНТИНЕН ЗА БЪЛГАРИЯ. Сегашното естествено разпространение на ясеновия агрилус обхваща Азия, а видът е трайно разселен в Северна Америка и Европейската част на Русия. По информация на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, към януари 2024 г. няма доказателства, че вредителят присъства както в България, така и на територията на Европейския съюз (ЕС).
Яйцата на A. planipennis са светли до кафеникаво жълти, с овална форма и размери от 0.6 до 1 мм. Разполагат се единично или на малки групи върху повърхността на кората, но най-често в пукнатините на кората, обикновено върху живи дървета. Наблюдавано е яйцеснасяне и върху прясно отсечени трупи от ясен, което компрометира пълното развитие на поколението. Зрялата ларва е кремаво бяла с размери от 26 до 32 мм. Какавидите имат кремаво бял цвят с размери от 10 до 14 мм. Имагото на ясеновия агрилус е с метален синьо-зелен цвят и удължена форма с рамери от 8.5 до 14 мм на дължина и от 3.1 до 3.4 мм на ширина.
A. planipennis обикновено развива едно поколение годишно, но при по-студен климат, при по-ниска плътност на вредителя върху здрави и по-малко податливи дървета гостоприемници или когато яйцеполагането е късно през сезона, е възможно да се наблюдават индивиди с двугодишен жизнен цикъл.
При едногодишна генерация възрастните се появавят в края на пролетта или началото на лятото. Ларвите се развиват пред лятото и есента. Видът зимува като ларва в четвърта възраст или предкакавида, във външната дървесина или по-дебелите части от кората на по-големите дървета. Какавидира през пролетта на следващата година. При двугодишна генерация първата насекомото презимува като ларва в първа до трета възраст.
За завършването на едно поколение на A. planipennis са необходими най-малко 150 дни с минимални температури над 0° C и натрупване на 450 градусови дни (базова температура 10° C) преди появата на възрастните. Яйцата се излюпват в рамките на 2 седмици от яйцеполагането. След излюпването ларвите от първа възраст преминават в кората и се хранят с флоема и камбиалната тъкан през лятото и есента, като линеят три пъти, докато достигнат четвърта възраст. Какавидите са разположени във външната част на беловината или кората, в края на ларвната галерия. След какавидирането, възрастните индивиди остават под кората за 1 – 2 седмици, след което излизат през D-образни отвори (широки 3 – 4 мм).
В лабораторни условия е установено, че при благоприятни условия жизненият цикъл на възрастните женски е средно 63 дни (с диапазон от 28 до 120 дни), като през този период са положили средно 74 яйца, докато възрастните мъжки са живели средно 43 дни (с диапазон от 12 до 83 дни).
Предвид настоящото му разпространение се предполага, че A. planipennis може да оцелее през зимата при температури доста под точката на замръзване. В лабораторни условия е установено, че средната температура, която предкакавидите могат да понесат е минус 30° C. При друго изследване е установено, че ларви събрани от нападнати дървета издържат на средна температура от минус 25° C.
Към този момент няма налични данни относно минималните температурни изисквания за поява и летеж на възрастните индивиди. Възрастните са активни при силна слънчева светлина и при температури над 25° C.
Към момента няма данни, поради липса на вредителя в страната ни.
Възрастните индивиди се хранят с листата на своя гостоприемник през целия си живот, включително и при дохранване за полово съзряване. Активни са денем, а през нощта се разпологат върху листа. Когато условията не са благоприятни за летене, възрастните се намират в пукнатини на кората и върху листата.
Ларвите дълбаят галерии (с дължина до 26 – 32 см), които са S-образни и изпълнени с екскременти.
При големи по размер дървета нападението обикновено започва от короната, където клоните са с диаметър 5-10 см. След това продължава надолу по дървото и на по-късен етап достига до основата и повърхностните корени, които също могат да бъдат засегнати. При фиданките се напада пълво стъблото.
A. planipennis причинява загиване на ясените. В естествения си ареал напада стресирани дървета, а в интродуцирания ареал - и здрави дървета. A. planipennis не влияе значително на качеството на твърдата дървесина, тъй като напада само кората и външната беловина.
Предвид климатичните промени в България и тенденцията към затопляне в повечето региони на страната, и прогнозата за по-меки зими през следващите десетилетия, се предполага, че условията ще бъдат все по-подходящи. Учените предполага, че A. planipennis ще достигне до Централна Европа в рамките на 15 – 20 години. Тъй като зимните температури не са ограничаващ фактор за установяването на вредителя, вероятността за оцеляване на ясеновият агрилус в България се оценява като средна до висока, освен това в страната се срещат всички растения (в естествена среда или в разсадници), които се считат за негови гостоприемници.
- възрастни инвиди по листата на гостоприемниците.
- D-образни излетни отвори по стъблата, видими след първата година на заразяване (при едроразмерните дървета първочанално се откриват в горната част на короната).
- ларвни галерии характерни за род Agrilus.
- пожълтяване и последващо преждевременно покафеняване на листата, изтъняване на короните, изсъхване на клони, надлъжно разцепване на кората с ларвни галерии под нея.
- наранявания от кълвачи по нападнатите дървета.
Дърветата не показват ясни симптоми, докато не бъдат силно нападнати. Първото появяване и следователно появата на D-образни дупки ще се забави, ако индивидите се развиват повече от една година.
Повече за контрола и мониторинга на Agrilus planipennis - https://www.eppo.int/RESOURCES/special_projects/agrilus_planipennis_network