Зимна летораслозавивачка

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
март, април, май, юни, юли, август, септември
Латинско име: 
Rhyacionia buoliana (Denis & SchiffermUller, 1775) (Lepidoptera: Tortricidae)
Хранителни растения: 

Бял (Pinus sylvestris L.), черен (P. nigra Arn.,), пондероски (P. ponderosa Dougl.) и по-рядко мор­ски бор (P. maritima Lam.).

Разпространение: 

Палеарктика-ади. У нас се среща в цялата страна до 800 m надм. в.

Морфология: 

Пеперудата при разпе­рени крила е с размери 18-23 mm. Предните крила са керемидено червени с напречни бе­ли вълнообразни линии, а задните - сиво-кафяви. Гъсениците са червено-кафяви, с черна главичка, на дължина достигат до 21 mm. Какавидата е светло кафява

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Лети през май и начало­то на юни. Женската снася единично яйца в основата на иглиците, близо до пъпките. След излюпването гъсеничката се вгризва в иглицата, а по-късно прониква в пъпка­та, изгризва сърцевината и зимува там. През пролетта навлиза във връхната пъп­ка, изгризва я и приготвя смолна капсулка от отделяната смола. Гъсениците повреж­дат 2-3 пъпки. Те изгризват и периферия­та на страничните леторасли, които се оформят като връхни. Нападнатите лето­расли най-често изсъхват, а короната на дърветата придобива метловидна форма. През май гъсениците какавидират в дол­ната част на повредената пъпка.

Естествени регулатори: 

Устано­вени са 38 паразитоида, сред които по-зна­чими регулатори на числеността на вре­дителя са: Baryscapus endemus (Walk.) (Hy- menoptera: Eulophidae), Brachymeria pseu- dovata Blanchard (Hymenoptera: Chalcidi- dae), Copidosoma filicorne (Dalman) (Hyme­noptera: Encyrtidae), Dibrachys cavus (Walk.), Pteromalus chrysos (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Eupelmus elegans Blanchard (Hymenoptera: Eupelmidae), Monodontome- rus dentipes (Boheman) (Hymenoptera: To- rymidae), Trichogramma embryophagum (Hart.), T. evanescens Westwood, T. minutum Riley (Hymenoptera: Trichogrammatidae) и др.

Повреди: 

Напада главно младите бо­рови насаждения във възраст до 15 г. Пов­редите засягат до70 % от дърветата. По- масово се размножава в култури на южни изложения с плитки почви. Най-лоши по­следствия има повредата на терминална­та пъпка.

Мониторинг: 

По връхните и стра­нични леторасли, нападнати от вредите­ля. Използване на феромонови уловки за ус­тановяване числеността на пеперудите и сроковете за летеж.

Контрол: 

При слабо нападение през май събиране на нападнатите леторасли в разсадниците и в младите борови кул­тури. Събраните леторасли се поставят във фотоеклектори, снабдени с мрежа, за­държаща пеперудите и пропускаща пара- зитоидите на вредителя. Добри резулта­ти у нас са получени при разселване на трихограма по време на летежа на пепе­рудите. При силно нападение се препоръч­ва химична борба - пръскане с фосфоорга- нични или карбаматни препарати срещу пеперудите и младите гъсенички.

Подобни повреди по видовете от род Pinus причинява и смолната летораслоза- вивачка (Retinia resinella L.).