Брашнеста мана по дъба
Това заболяване най-често се среща в разсадници, млади семенни и издънкови дъбови насаждения. От видовете към род Quercus, които са разпространени в нашата страна, най-уязвими са летният (Q. robur L.) и странджанският дъб (Q. stranjensis Turrill.). Относително по-устойчиви на тази микоза са червеният (американски) дъб (Q. rubra L.) и церът (Q. cerris L.).
Първите признаци на това заболяване се изразяват в появяване на бял брашнест налеп главно върху горната и по-рядко върху долната страна на листата. Този налеп се наблюдава най-рано през май-юни и се запазва през почти целия вегетационен период. Заразените листа постепенно пожълтяват и изсъхват. При разтърсване на заразен лист от него се вдига сиво-бял прах. В ранен стадий на развитие, особено по листата на първи прираст, които се заразяват с аскоспори, тази микоза наподобява симптомите на вирусно заболяване.
Брашнестата мана по дъба се причинява от аскомицетна (торбеста) гъба. Конидиалният стадий на гъбата е известен под името Oidum dubium Jacz. Конидионосците на гъбата са разположени перпендикулярно на листната повърхност и върху тях се образуват много- бройни верижки от едноклетъчни, елипсовидни конидиоспори с размери 30-36х19-23 pm. Към края на вегетационния период (най-често през август-септември) се образуват клейстотециите. Те имат сферична форма с тъмнокафяв до черен цвят. Характерните израстъци по тях са от 8 до 15, с два или четири дихотомно разклонени краища. Обикновено всеки клейстотеций съдържа от 8 до 20 асци с по 4-8 елипсовидни спори, с размери 20-26х10-14 pm. Гъбата презимува във вид на клейстотеции и мицел между люспите на пъпките.
Болестта напада предимно млади растения и издънки в дъбовите гори. При възрастните дървета това заболяване се среща най- често по новите листа, които се появяват след обезлистването от фитофаги (основно листогризещи насекоми) или при образуването на „иванови“ клонки в резултат на силно изреждане на насажденията. Болестта поразява по-силно листата по летораслите на втори и трети прираст.
В разсадниците успешна борба с това заболяване може да се осъществи чрез пръскане със серни фунгициди. В дъбовите насаждения профилактичните мерки са свързани предимно с борба срещу листогризещите насекоми и по-малка интензивност на отгледните и главните сечи.