Бяло смесено гниене при широколистни видове от същинска праханова гъба
Широко разпространено заболяване по широколистни видове - бук (Fagus sp.), топола (Populus sp.), бреза (Betula pendula), липа (Tilia sp.) и др
Началното развитие на заболяването е трудно да бъде установено. То се забелязва едва при значително развитие на гниенето и най-сигурно - по образуваните характерни плодни тела. Гниенето може да засегне по-дебели клони или стъбла. Гъбата се развива много години, при което причинява значимо разрушаване на дървесината. В началния стадий на гниене дървесината е кафеникава, твърда и външно почти непроменена. След това придобива жълто-бял цвят, става мека и гъбеста с тесни, черни до тъмнокафяви линии и при подсушаване с радиални пукнатини, пълни с жълто-бял мицел. Гнилата дървесина се разпада по годишни пръстени. Плодните тела на гъбата са многогодишни, твърди, копитообразни, с диаметър от 5 до 30 cm и дебелина до 20 cm. Горната им повърхност е сива до пепелявосива с добре изразени концентрични кръгове, гладка, без пукнатини. Краят е тъп. Тъканта е кафява до ръждиво-кафява, плътна, мека. Хименофорът е тръбест. Порите са с дължина до 1 cm и диаметър - 0,2-0,4 mm, запълнени с бяло до сиво вещество. Долната повърхност е плоска, светлосива. От плодните тела на тази гъба се е добивал прахан, откъдето носи името си същинска праханова гъба.
Гъбата е многогодишна. Заразява дървета с намалена жизненост, резултат на механични рани, пречупени клони и други повреди. Мицелът отначало поврежда кората, след това се развива в дървесината, като навлиза постепенно към централната част на стъблото. Причинява смесено гниене, което намалява устойчивостта на стъблото на силни ветрове. Много интензивно се развива гъбата в отсечена (мъртва) дървесина.
Освен наличие на механични рани, пречупени клони и върхове, за развитие на спорите е необходима температура над 5-10 °С до 15-20 °С. Покълнване на спорите настъпва при повишена влажност на средата. След заразяването гъбата се развива интензивно и при по-малка въздушна влажност, тъй като необходимата и среда се осигурява от разлагащата се дървесина.
Недопускане механични наранявания на дърветата. Ограничаване на летните кастрения и резитби в интензивни култури и паркове и замазване на отрезите с антисептични вещества. Намаляване на инфекциозния фонд чрез изсичане на дърветата с признаци на заболяване.