Пънчушка (чума по дърветата)
Чумата по дърветата е заболяване, широко разпространено по дървесни, храстови, тревни и овощни видове. Тя не се среща само в пустините, високопланинските области и тундрата. Нейното широко разпространение се обуславя от биологичните и свойства, условията за развитие в растението, силно развития и многообразен ферментативен апарат и приспособеност към различни субстрати.
Заболелите дървета видимо намаляват растежа си, а по стъблото и корените на иглолистните дървесни видове се образуват смолни оттоци. Короната на нападнатите дървета се изрежда, листата издребняват, стават светлозелени или жълто-зелени. Подобни признаци на заболяване се получават и са характерни и за други паразитни заболявалия, затова дърветата, в които се забелязват подобни признаци е необходимо да се подложат на щателно обследване.
Гъбата - причинител на заболяването, дава няколко типа мицелни образувания: кожести образувания - които се развиват между дървесината и кората. Имат бял до жълто-бял цвят и са изградени от сплъстен мицел; ленти или плаки - които се образуват между беловината и кората от бял мицел и имат ветрилообразна форма в предната си част; ри- зоморфи - тъмнокафяви или черни с виолетов оттенък разклонени върви, подобни на корени, с кръгло или с леко сплеснато сечение. Те се образуват по корените и по органични остатъци около тях, но са свързани със заболялото дърво. Когато се развиват под кората, ризоморфите са по- светлокафяви и имат плоска форма. В почвата те са с кръгла форма.
През есента гъбата, причинител на заболяването, образува характерни плодни тела, които са шапковидни, появяващи се на групи в приземната част на стъблата и по пъновете на отсечените дървета. Отначало шапката на гъбата е кръгла с неголяма изпъкналост в центъра. По-късно, след пълно отваряне, достига диаметър 2-10 cm (20 cm) и дебелина 1-2 cm. Горната повърхност на шапката е медно-жълта, ръждиво-кафява до кафява, по-тъмна в центъра с малки люспици, по-тъмни от цвета на шапката. Хименофорът на гъбата е пластинчат. Пластинките отначало се бели, след това потъмняват до светлокафяви, понякога с кафяви петна. Дръжката на шапката е с дължина 6-10 cm и диаметър 1-2 cm. Тя има жълтеникав до кафяв цвят, като при отваряне на шапката върху дръжката се запазва кожесто пръстенче. Тъканта на плодното тяло е плътна, бяла и сладникава на вкус. Не е отровна. Плодните тела са едногодишни.
Причинители на заболяването „чума по дърветата“ са гъби от р. Armillaria. Най-известна е гъбата Armillaria mellea (Vahl et Fr.) Kummer. При многобройните изследвания се установява, че видът Armillaria mellea е комплекс от форми (от някои изследователи отделени като отделни видове) с различна патогенност, агресивност и способност да предизвикват повреди. Отделните видове от комплекса Armillaria mellea се различават главно по плодните тела и мицела, като са описани под наименованията:
- Armillaria borealis Marxmuller et Korhonen
- Armillaria cepistipes Velenovsky
- Armillaria ostoyae (Romagnesi) Herink
- Armillaria mellea (Vahl et Fr.) Kummer.
- Armillaria gallica Marxmuller et Romagnesi
Патогенът се запазва като мицел под кората на заразените дървета или в тъканите на заболялото растение и като ризоморфи в почвата и по приземните части на дърветата.
Ризоморфите, достигнали до корен, развиват бял мицел, който прониква в корена през здрава кора. Могат да бъдат заразени както мъртви, така и живи корени. Гъбата прониква в кората и достига беловината на дървесината. Тя умъртвява тъканите на вътрешната кора и камбия, като хифите навлизат по сърцевинните лъчи на беловината и причиняват бяло, периферно гниене на дървесината, отделено с черна ивица от здравата част. Поради това, че гъбата разрушава предимно лигнина, гнилата дървесина има слабо влакнеста структура. При иглолистните дървета мицелът прониква и в смолните канали и смолните празнини, вследствие на което се отделя смола, която образува смолни оттоци по кората. Гъбата се разпространява и чрез базидиоспори, образувани в плодните тела. След покълнване ба- зидиоспорите дават сапрофитно развиващи се хифи, от които след анастомозис се формира паразитен мицел.
Патогените се развиват на влажни месторастения, дренирани почви, с кисела до слабо алкална реакция. Факторите, водещи до отслабване жизнеността на дърветата са предпоставка за атакуването им от па- тогена. Силни прояви на болестта се наблюдават в сечища на нискостъблени дъбови, липови и др. широколистни насаждения. При иглолистните много податлива на заболяването е обикновената ела (Abies alba), растяща на влажни месторастения.
Отстраняване на заразените дървета. Изкореняване на пъновете, носители на мицел на гъбата и няколкогодишно земеделско ползване след това чрез дълбока обработка на почвата и отстраняване на заразените корени. За отделни дървета в парковете е възможно изкопаване на санитарни канавки около първично болните дървета.