Гниене на корените и изсъхване на дървета (коренова гъба, червена гнилота на корените)
В зависимост от дървесните видове, по които се развива паразитната гъба, проявлението на болестта има различен характер. При боровете (род Pinus) гъбата се развива само в корените и причинява тяхното гниене и загиване. В резултат на развитието и, в кореновата система настъпват патолого-физиологични изменения - нарушено хранене и водообмен. Първите признаци са скъсяване на иглиците, а след това пожълтяване, намаляване на прираста и пълно изсъхване на дърветата. По-късно по кората на загиналите части от дърветата се появяват плодни тела на вторично настанили се гъби - Cenangium sp., Stereum sp. и др. В последния стадий от заболяването в областта на кореновата шийка се появяват кожести, разлати, отгоре кафяви, а отдолу бели, порести плодни тела. Изгнилата дървесина е жълто- кафява и се разпада на нишки. Болестта в насажденията се развива огнищно, очертавайки групи от загинали дървета. При смърча и елата гъбата се развива в сърце- винната (зряла) дървесина на корените и стъблото, засяга малка част от камбия в началната фаза на развитие и първите симптоми се изразяват в намаляване на прираста. По-нататък гъбата се развива и причинява гниене, което може да обхване част или всички корени и зрялата стъблова дървесина до 10-15 m височина. Отначало обхванатата дървесина потъмнява със синьо-виолетов оттенък, след това става червено-кафява и в крайната фаза на гниене - сламеножълта с бели петна от неразложена целулоза и се разпада на нишки. При по-дебелите стъбла се образуват и празнини (хралупи). Гъбата обезценява най-ценната част от дървесината на стъблата в много големи размери. В българските смърчови гори е широко разпространена.
Базидиевата гъба Heterobasidion annosum (Fr.) Bref. (syn. Fomes annosus Fr.) е факултативен сапрофит, един от най-опасните патогени за иглолистните гори, разпространен в цялото северно полукълбо. Напада всички иглолистни видове и някои широколистни. Установено е, че съществуват форми на патогена, приспособени към паразитиране по видове от р. Picea (смърч) и по р. Pinus (бор). Образува разлати плодни тела с размери до 30-40 cm, разположени в областта на кореновата шийка или между скелетните корени. Дава огромно количество ба- зидиоспори, които са основния фактор за нейното разпространение. След развитие на мицела образува и конидиоспори, разположени на бухалковидни конидионосци, с добра кълняемост, която обаче бързо загубват. Развитието на гъбата H. annosum е многогодишно. Заразяването на корените се осъществява първоначално от базидиоспори, които, попаднали на механични наранявания - отрези от пъни или на по-тънките корени, покълват и мицелът бързо навлиза към дървесината, където се развива много години, т.е. докато има хранителен субстрат. Възможно е и преминаване на мицела контактно от заразени върху здрави корени. По този начин най- често се разпространява заболяването в насажденията. Поради това се очертават огнища от заболели дървета. Плодните тела на гъбата се формират когато гнилостният процес е напреднал, в областта на кореновата шийка. Загниването на корените е причина за намаляване стабилността на дърветата, увеличени повреди от ветровали и огромна загуба на дървесина от гниене. Гъбата може продължително време да се развива върху органични дървесни отпадъци от корени в почвата и при благоприятни условия да премине към паразитен начин на живот.
Разпространението и развитието на кореновата гъба е свързано с редица фактори - температура, влажност, киселинност на почвата и средата, в която се развива, наличие на антагонистични гъби и др. Особено силно се нападат насаждения, създадени върху земеделски земи, пасища, години, пожарища, а така също и на по-влажни и богати месторастения. Уплътняването i на почвата, периодичното намаляване на : влагата, неподходящите месторастения, дълбокото засаждане на фиданките, механичните повреди по тях, благоприятстват увеличаването на повредите. Разсейването на базидиоспорите започва след стопяването на снега, но най-благоприятни температури са между 15 и 25 °С. Покълнването на спорите се осъществява в широк температурен диапазон (от 10 до 30 °С) при попадане на подходяща среда. Много благоприятен субстрат са пресните отрези от пъновете при водене на отгледни сечи. След това мицелът може да се развива и при по-ниски температури, защитен от кората и дървесината. Това е причината масовото заразяване и развитие на гъбата да се засилва с увеличаване възрастта на дърветата. Обикновено то настъпва след 20-40-годишна възраст, след провеждане на първите отглед- ни сечи. Възможно е заразяване и развитие и на по-млади фиданки, развиващи се като подраст в насажденията.
Ограничаване на механичните повреди в приосновната част на дърветата. При провеждане на отгледни мероприятия в младите култури се извършва третиране на пъновете с антисептици - натриев нитрит (NaNO3) - 10% воден разтвор, боракс - 3-5 % воден разтвор или биологичния препарат Pg-1, разработен на базата на антагонистичната гъба Peniophora gigantea.