Черен имел

Категория: 
Непаразитни болести и повреди и висши паразитни растения
Месец: 
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември
Латинско име: 
Loranthus europaeus Jacq.
Разпространение и гостоприемници: 

Черният имел е храст, който много прилича на белия имел по общ външен вид. Развива се предимно по обикновения кестен и дъбовете.

 

Симптоми и повреди: 

Листата на черния имел са зелени, по-тънки от тези на белия имел, в основата стеснени и снабдени с къси дръжки. Кората на клоните и стъблото на имела са тъмнокафяви. Плодчетата на имела са светло - до кехлибареножълти, обвивката им съдържа лепкаво вещество висцин, с помощта на което се прикрепват към клоните на гостоприемника. Черният имел образува храстови туфи по клоните, които през вегетационния период са тъмнозелени, а през зимата – обезлистени, тъмнокафяви, поради това че листата му опадат.

Причинител: 

Черният имел (Loranthus europaeus Jacq.) е полупаразит, който черпи вода и минерални вещества от гостоприемника и ги синтезира чрез фотосинтезата с помощта на зелените листа. Разпространението на плодовете става от птиците. При подходящи условия, попаднали върху клоните, те покълват и дават коренче, чрез което се прикрепват към пукнатините на кората. Коренчето се превръща в дискова пластинка, от която излиза първичен хаусторий. Той дава странични разклонения – ризоиди, които растат надлъжно по клоните и стъблата. Ризоидите достигат областта на камбия и последния годишен пръстен и смучат вода и минерални соли, докато клетките вдървенеят. Ризоидите растат отвътре навън, като всяка година навлизат в клетките от нов годишен пръстен. В мястото на нарастване (прикрепване) на черния имел към клона се образува овално надебеляване. Стъблото на имела може да достигне в основата си дебелина до 4-5 cm.

Екологични изисквания: 

Черният имел е по-топлолюбив вид, затова неговото разпространение е предимно по обикновения  кестен в Беласица и по дъбовете в Странджа. За покълването на плодовете му е необходима висока въздушна влажност. Повредите от този вид са по-малки поради това, че той не дава хаустории напречно на годишния пръстен и по-слабо влошава качествата на дървесината, но може да причини изсъхване на клоните от местата на неговото развитие.

Мерки за борба: 

Както при белия имел – изрязване на нападнатите клони и замазване на отрезите с антисептични замазки. Регулиране числеността на птиците, преносители на имела.