Бял имел

Категория: 
Непаразитни болести и повреди и висши паразитни растения
Месец: 
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември
Латинско име: 
Viscum album L.
Разпространение и гостоприемници: 

Белият имел е вечнозелен храст, който расте по клоните на някои дървесни и храстови видове – бял бор, ела, топола, ясен, клен, липа и някои овощни. Причинява съществени повреди на частите  от клоните и стъблата, върху които расте.

Симптоми и повреди: 

Стъблото и клоните на белия имел са вилужно разклонени. Кората им е жълто-зелена. Има приседнали листа, кожести, удължено елипсовидни, срещуположно разположени, които през зимата запазват своя зелен цвят и не опадат. На мястото на развитие на корените на имела клонът се удебелява във форма на тумор. При разрязване ясно се виждат елипсовидно очертани хаусторите на паразита.

Причинител: 

Белият имел (Viscum album L.) е полупаразит, който с помощта на хаусториите и ризоидите извлича вода и соли от клона, върху който се развива. Със зелените листа той синтезира органични вещества за своето развитие. Белият имел цъфти рано напролет – от февруари до април. Опрашва се от насекоми. Образува плодове – първоначално зелени, а по-късно бели, които узряват през ноември-декември. Обвивката на плода е лепкава, поради това че съдържа веществото висцин. Попаднали по дърветата (върху клони или стъбла) плодчетата прилепват към клоните и през пролетта покълват. Развиват хипокотил, който образува прилепителна пластинка (апресорий). С нея поникът се прикрепя към кората. От апресория се развива първичен корен - хаусторий, който е смукателния орган на имела. Той се разклонява и дава странични зелени коренчета – ризоиди, които се развиват между кората и беловината. Хаусториите не проникват в дървесината, а всяка година се обхващат от нов годишен пръстен. С течение на времето някои от хаусториите и ризоидите спират да растат и умират. Стъбловите части на паразита се изолират от живите ризоиди, а първоначалния храст загива и изсъхва. Здравите и живите части от ризоидите могат да образуват издънки от адвентивни пъпки и в съседство да образуват нов храст, който развива нова коренова система. По този начин може да се развие група от храсти върху един клон или стъбло. Вредното действие на имела се изразява в намаляване на растежа на нападнатия клон и изсъхване на частта над мястото на неговото развитие.

Екологични изисквания: 

Пренасят се от птици, най-често дроздове. За покълването на плодовете е необходима по-висока влажност, затова неговата срещаемост е в такива райони.

Мерки за борба: 

Внимателно изрязване на нападнатите части, заедно с ризоидите, и замазване на отрезите с овощарска замазка или други антисептични замазки. Най-добре е това да става през зимата, когато имеловите храсти се забелязват ясно върху клоните.