Рак по стъблото и клоните на Cupressus sp.
Най-опасното заболяване по видовете от р. Cupresus, разпространено в много райони на света – Северна и Южна Америка, Австралия, Европа и др. У нас е установено за първи път по C. sempervirens в парка на КК „Слънчев бряг”, но се среща и на други места в страната. Гостоприемници освен C. sempervirens са още C. macrocarpa и някои от нейните култивари, някои видове от р. Thuja (вкл. T. plicata и T. orientalis), видове от р. Juniperus и Libocedrus.
Покафеняване и съхнене на отделни клонки на различни места в короната, загиване на цели дървета. Формиране на ясно очертани некротични петна по кората и раковини – това са най-характерните симптоми, по които лесно може да се разпознае заболяването. Понякога засегнатите клонки или клони са значителни по брой, при което озеленителният ефект е силно влошен. Повредите се изразяват в загиване на отделни части от короната и цели дървета.
Гъбата Seiridium cardinale образува неправилно закръглени до лещовидни асервули с размери 0,3-1,5 mm върху кората на загиналите части. Асервулите съдържат вретеновидни конидиоспори, всяка разделена от пет напречни септи на шест клетки. Размери – 21-26 х 8-10 μm. Четирите вътрешни клетки са маслиненокафяви, а външните – безцветни, краищата – заоблени. Гъбата расте при температури между 5 и 34 оС, с оптимум при 26 оС. Разпространява се чрез спори, които се разнасят от вятъра или при валежи. Използването на заразени клонки за засенчване на фиданки в горските разсадници, както и стъбла с плодни структури спомагат за нови инфекции.
В места с висока относителна влажност през вегетационния период се създават благоприятни условия за развитието на S. сardinale - около водни басейни, тесни долини, затворени басейни, както и на открити пространства, изложени на студени ветрове. Механичните повреди и мръзненето по стъбла и клонки улесняват инфекциите и развитието на патологичните процеси.
Борбата за ограничаване на повредите е много трудна поради факта, че заразяването е възможно през целия вегетационен период. В горските разсадници обаче при производство на посадъчен материал успешно могат да се използват системни фунгициди на медна основа за няколко третирания най-вече в началото на пролетта. При по-големите дървета се препоръчва отстраняване на силно повредените клонки, или на цялото дърво, ако е силно засегнато. При залесяване могат да се използват по-устойчиви видове като Cupressis arisonica, Chamaecyparis lawsoniana и др.