Мехуреста ръжда по веймутовия бор

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
април, май, юни, юли, август, септември, октомври
Латинско име: 
Cronartium ribicola (Dietrich) J. C. Fischer
Разпространение и гостоприемници: 

Заболяването, познато у нас под наименованието „мехуреста ръжда по веймутовия бор”, се среща само върху петиглени борове, от които Pinus strobus и P. monticola са най-чувствителни. Разпространено е в Европа (по Pinus cembra, P. strobus и др.), Северна Америка (по голям брой петиглени борове) и Азия. 

Симптоми и повреди: 

Първите признаци на заболяването се появяват по боровите иглици като дребни хлоротични петна. Около година по-късно кората в основата на иглиците придобива жълтооранжев цвят. Това оцветяване постепенно се разширява, а кората се подува. Две до четири години след първоначалната инфекция бели ецидиални мехури, с размери 8-10 mm, се появяват на повърхността на заразената част, освобождавайки техните оранжеви ецидиоспори. Заболяването е по-опасно за фиданките и младите дървета, където клонките и стъблата се опръстеняват и загиват. При възрастните дървета повредите са локализирани по клонките, но в по-късен стадий се обхваща и централното стъбло, вследствие на което дървото загива. 

Причинител: 

Заболяването се причинява от двудомната ръжда Cronartium ribicola с алтернативни гостоприемници (посредници) от р. Ribes. Гъбата има пълен цикъл на развитие. Ецидиалният стадий се развива по веймутовия бор, а уредо- и телейтостадия – по долната страна на листата на различни видове от р. Ribes (френско грозде, цариградско грозде и др.). Урединиите имат вид на дребни жълти купчинки, а телиите – кафеникави структури.

Екологични изисквания: 

Върху развитието на ръждата оказват влияние формираните котли в насажденията, топографски депресии, където влажността е по-голяма. Използването на веймутовия бор и другите петиглени борове в Европа е силно ограничено поради значителните повреди от Cr. ribicola.

Мерки за борба: 

Поради сериозния риск от инфектиране е необходимо да има дистанция между боровите насаждения и междинните гостоприемници (р. Ribes) поне 1500-2000 m. Фиданки и млади дръвчета с признаци на заболяването да се изваждат и изгарят. Създадените насаждения да се поддържат с по-голяма гъстота, а клонките в долната част на короната, които най-напред се заразяват, се премахват.