Борова стъблена ръжда
Заболяването е считано за най-опасното по двуиглените борове в Европа. Разпространено е повсеместно в ареала на гостоприемниците си Pinus sylvestris, P. halepensis, P. mugo, P. nigra, P. pinaster и P. pinea. В България се среща рядко, но през някои години масово по млади и стари насаждения.
По-ясно изразени при възрастните дървета, където няколко години след заразяването връхната част над повредата на дървото загива; образуват се деформации върху инфектираната кора и дървесината под нея, придружени от изобилни смолотечения. Подутата кора се наблюдава обикновено в основата на разклоненията по централното стъбло, опръстенява го, с последващи суховършия на короната. Долната част от короната остава здрава за известно време, тъй като патологичният процес се развива бавно, но след това цялото дърво загива. Младите дървета по-рядко и по-слабо се нападат, но при епидемично развитие на заболяването повредите са по-големи. Повредите по бора се изразяват в съхнене на части от короната и цели дървета, влошаване на физиологичните процеси с последващо отслабване, което води до силно снижаване на текущия прираст, формиране на раковини в местата на инфектиране. Обикновено по-силно се нападат дървета между 40-60 годишна възраст. Заболелите и отслабнали дървета се заселват от различни стъблени вредители като Ips acuminatus, Blastophagus minor, Pityogenes sp., Blastophagus piniperda и др.
Описаното раково заболяване се причинява от две ръждавични гъби, чиито симптоми върху бора не могат да бъдат разграничени. Едната от тях - Cronartium flaccidum е двудомна ръжда с пълен цикъл на развитие. Алтернативният гостоприемник (посредник) са тревните видове Vincetoxicum officinale, Pedicularia palustris, Verbena sp. и др., върху които се формират уредо-, телейто- и базидиоспорите. Ецидиалният стадий се развива върху бора. Ецидиите се образуват по удебелените части, отначало оранжевожълти, по-късно кремавобели мехури, с размери 3-5x2-3 mm. Ецидиоспорите са бледооранжеви, закръглено-елипсовидни, с размери 24-31x16-23 μm. Другата ръжда - Endocronartium pini, известна у нас повече като Peridermium pini, се среща предимно в северните части на Европа, където често причинява епидемии поради това, че се предава от дърво на дърво без наличие и потребност от алтернативен гостоприемник. Мицелът на гъбата е многогодишен, развива се в междуклетъчните пространства на ликото и по сърцевинните лъчи преминава в клетките на дървесината, най-вече на смолните канали.
Благоприятни условия за развитието на заболяването се създават в по-силно изредени насаждения, оформени котли, по периферията на насаждения, просеки и други подобни.
Системни наблюдения в борови култури и насаждения за своевременно откриване на заболяването. В началото на годината провеждане на санитарни сечи за отстраняване на засегнатите дървета. Унищожаване на алтернативните гостоприемници.