Рак по дугласката
Заболяването е установено по дървета от различни възрасти – от фиданки в горските разсадници и млади насаждения до възрастни дървета. Разпространено е в Европа, Западните райони на Северна Америка, Нова Зеландия и др. В България се среща навсякъде – в насаждения, паркове, градини и др., където се култивира дугласка (Pseudotsuga sp.), но повреди са наблюдавани още по Larix sp., Abies alba, Cedrus atlantica, Cedrus libani, Tsuga sp. и др. От култивираните в България форми, зелената крайбрежна дугласка е по-чувствителна на заболяването. За горскостопанската практика тя е повече използвана, тъй като се отличава с изключително бърз растеж и голяма производителност на дървесина.
Признаците на заболяването са добре изразени – загиване на връхния леторасъл при по-възрастните – локализирани некрозни петна най-често в местата на разклоненията, с размери около 7-10 x 15-20 cm. При опръстеняване на стъблото, по-горе стоящата част от короната загива, докато частта под некрозата може да се запази жива по-дълго време. Кората хлътва, с много добре очертана гранична линия между здравата и загинала част. Иглиците на съхнещата част придобиват характерен червеникавокафяв оттенък, и трудно като симптом могат да се сгрешат с тези при измръзванията по дугласката, когато иглолистата по цялото дърво са бледозеленикави. Повредите от заболяването са суховършия по летораслите, опръстеняване и съхнене на млади стъбла, формиране на стъблени раковини при по-възрастните дървета. Тези раковини не са от особена важност, но в повечето случаи влошават качествата на дървесината.
Несъвършената формa на гъбата - Phomopsis pseudotsugae формира по загиналата кора черни едно- или многокамерни пикнидии с изпъкнали върхове, от които при влажно време се освобождават и разсейват яйцевидни конидиоспори, с размери 5-9x2-3 μm. Плодните тела на перфектния стадий са апотеции, но се образуват много рядко. Заразяването се извършва само през рани – от кастрене, чупене на клони, наранявания от механичен характер (включително и от мраз), местата на опадалите иглици и др. Поради това гъбата е известна още като раневи паразит. Инфектирането на фиданките и дърветата е по-голямо, когато кастрене, чупене на клонки и наранявания са извършени през невегетационен период.
Засушаването и снижаването нивото на подпочвени води водят до намаляване устойчивостта на дугласката. Гъбата се среща често по клони в долната част на короната, където осветлението е силно редуцирано в насаждения с по-голяма гъстота.
Мерките за ограничаване на повредите са преди всичко лесовъдски и се изразяват в следното: горските разсадници, в които се добиват фиданки от дугласка, да бъдат отдалечени от дугласкови насаждения, поради възможност от заразяване чрез спори; при наличие на симптоми от заболяването, фиданките не се използват за залесяване, изваждат се и се изгарят; в създадени вече горски насаждения заболелите фиданки да се отстранят и изгорят; кастрене и други горскостопански мероприятия, при които е възможно нараняване, да се извършват през вегетационния период. При наложително кастрене или добив на зелени клонки през латентния период да се използват овощарски замазки за изолиране на раните; максимално съкращаване на времето от добива на фиданките до тяхното залесяване с оглед запазване на устойчивостта им; създаване на насаждения от дугласка под склопа на изредени дървостои.