Изсипване на иглиците при бора

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
март, април, май, септември, октомври, ноември
Латинско име: 
Lophodermium seditiosum Minter, Staley & Millar Lophodermium pinastri (Schrad. е\ Hook) Chev.
Разпространение и гостоприемници: 

Изсипването на иглиците или т. нар. „детска болест“ при бора е широко разпространено заболяване в света и у нас. Гостоприемници са белия бор (Pinus sylvestris), черния бор (P. nigra), клека (P. mugo), черната мура (P. heldreichii) и много други. Заболяването е установено по 58 дървесни вида от род Pinus.

Симптоми и повреди: 

Първите признаци на заболяването са появата на бледозеленикави хлоротични петна в края на лятото, които постепенно се разши­ряват и сливат. Иглиците пожълтяват, а по-късно покафеняват и опадат (изсип­ват се). Този процес на пожълтяване може на практика да бъде отдаден и на други заболявания, поради което по-сигурният белег са формираните плодни тела на при­чинителя на това заболяване - черни по­дутини - когато са влажни, или сиви до черни - когато са сухи. Разположени са по дължината на иглиците, а между тях се формират начупени или прави напречничерни линии (диафрагми). Повредите от заболяването се изразяват в преждевре­менно опадане на иглиците и изреждане на короните на дърветата. По-голяма опасност има за фиданките в горските разсадници, където при влажни години голяма част от тях могат да загинат.

Причинител: 

Аскомицетните гъби Lophodermium pinastri и L. seditiosum са причинителите на т. нар. „детска бо­лест“. Първата гъба е повече разпростра­нена у нас, среща се навсякъде, но е по-сла­бо патогенна от L. seditiosum. Плодните тела на съвършената форма са черни апо- теции, които в горната си повърхност за­вършват с надлъжна цепнатина (остиол). Устните, които заграждат остиола, имат сив, оранжев, червен или бледозеленикав цвят. Между отделните апотеции, нап­речно на иглиците, се формират черни на­чупени линии, които са в по-голямо коли­чество при вторичните иглици. Гъбата има два периода на разсейване на спорите. Първият период е в края на май - начало­то на юни, а вторият - в края на август - началото на септември. У нас са устано­вени два периода на заразяване на иглици­те - ранен (пролетен) и обичаен (летен). Ранният период се определя от пролетно­то разсейване на аскоспорите. Образува­ните аскокарпи узряват през пролетта на следващата година. Вторият период на заразяването настъпва в резултат на лятното разсейване на аскоспорите, т.е. по време на втория максимум. По изключе­ние е възможен и трети период на заразя­ване (късен), ако са налице благоприятни климатични условия. Втората гъба - L. se­ditiosum, се среща по-рядко, главно на по- влажни места. Апотециите са изцяло суб- епидермално разположени, сиви, устните около остиола (връхната отворена част на апотеция) имат син или зеленикав цвят.

Екологични изисквания: 

Темпера­тура над 15-16 °С и относителна влаж­ност над 70 % са благоприятни за разви­тието на L. pinastri, но при L. seditiosum е необходима по-висока влажност - над 90­-93 %.

Мерки за борба: 

Имат профилак­тичен характер и включват горскосто­пански мероприятия: горските разсадни­ци за производство на борови фиданки дасе създават на проветриви места, където, особено в началото на вегетационния пе­риод, да не се задържат влажни въздушни маси; разстоянието между разсадника и най-близкото борово насаждение да бъде не по-малко от 500 т; отстраняване на стоящи единични борови дървета във и около разсадника, тъй като са източник на инфекция; през пролетта отстранява­не и изгаряне на болните фиданки; двего­дишни фиданки, при които заболяването е обхванало до около 25 % от иглолистата и имат здрава връхна пъпка, могат да се използват успешно за залесяване; прила­гане на сеитбообръщение в разсадниците и др., и химични мероприятия: профилак­тично пръскане на фиданките до 3-годишна възраст с медсъдържащи препарати, предимно системни фунгициди през перио­дите на масово разсейване на аскоспори­те. Сроковете за третиране да се съобра­зят с климатичните условия.