Изсипване на иглиците при бора
Изсипването на иглиците или т. нар. „детска болест“ при бора е широко разпространено заболяване в света и у нас. Гостоприемници са белия бор (Pinus sylvestris), черния бор (P. nigra), клека (P. mugo), черната мура (P. heldreichii) и много други. Заболяването е установено по 58 дървесни вида от род Pinus.
Първите признаци на заболяването са появата на бледозеленикави хлоротични петна в края на лятото, които постепенно се разширяват и сливат. Иглиците пожълтяват, а по-късно покафеняват и опадат (изсипват се). Този процес на пожълтяване може на практика да бъде отдаден и на други заболявания, поради което по-сигурният белег са формираните плодни тела на причинителя на това заболяване - черни подутини - когато са влажни, или сиви до черни - когато са сухи. Разположени са по дължината на иглиците, а между тях се формират начупени или прави напречничерни линии (диафрагми). Повредите от заболяването се изразяват в преждевременно опадане на иглиците и изреждане на короните на дърветата. По-голяма опасност има за фиданките в горските разсадници, където при влажни години голяма част от тях могат да загинат.
Аскомицетните гъби Lophodermium pinastri и L. seditiosum са причинителите на т. нар. „детска болест“. Първата гъба е повече разпространена у нас, среща се навсякъде, но е по-слабо патогенна от L. seditiosum. Плодните тела на съвършената форма са черни апо- теции, които в горната си повърхност завършват с надлъжна цепнатина (остиол). Устните, които заграждат остиола, имат сив, оранжев, червен или бледозеленикав цвят. Между отделните апотеции, напречно на иглиците, се формират черни начупени линии, които са в по-голямо количество при вторичните иглици. Гъбата има два периода на разсейване на спорите. Първият период е в края на май - началото на юни, а вторият - в края на август - началото на септември. У нас са установени два периода на заразяване на иглиците - ранен (пролетен) и обичаен (летен). Ранният период се определя от пролетното разсейване на аскоспорите. Образуваните аскокарпи узряват през пролетта на следващата година. Вторият период на заразяването настъпва в резултат на лятното разсейване на аскоспорите, т.е. по време на втория максимум. По изключение е възможен и трети период на заразяване (късен), ако са налице благоприятни климатични условия. Втората гъба - L. seditiosum, се среща по-рядко, главно на по- влажни места. Апотециите са изцяло суб- епидермално разположени, сиви, устните около остиола (връхната отворена част на апотеция) имат син или зеленикав цвят.
Температура над 15-16 °С и относителна влажност над 70 % са благоприятни за развитието на L. pinastri, но при L. seditiosum е необходима по-висока влажност - над 90-93 %.
Имат профилактичен характер и включват горскостопански мероприятия: горските разсадници за производство на борови фиданки дасе създават на проветриви места, където, особено в началото на вегетационния период, да не се задържат влажни въздушни маси; разстоянието между разсадника и най-близкото борово насаждение да бъде не по-малко от 500 т; отстраняване на стоящи единични борови дървета във и около разсадника, тъй като са източник на инфекция; през пролетта отстраняване и изгаряне на болните фиданки; двегодишни фиданки, при които заболяването е обхванало до около 25 % от иглолистата и имат здрава връхна пъпка, могат да се използват успешно за залесяване; прилагане на сеитбообръщение в разсадниците и др., и химични мероприятия: профилактично пръскане на фиданките до 3-годишна възраст с медсъдържащи препарати, предимно системни фунгициди през периодите на масово разсейване на аскоспорите. Сроковете за третиране да се съобразят с климатичните условия.