Борова процесионка

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември
Латинско име: 
Tramatocampa pityocampa (Denis & SchiffermUller, 1775) (Lepidoptera: Thaumetopoeidae)
Хранителни растения: 

Основно Pinus nigra Arn., P. sylvestris L., P. brutia Ten., P. halepensis Mill. и в по-малка сте­пен P. canariensis Smith, P. contorta Dougl., P. mugo Turra, P. pinaster Ait., P. pinea L., P. ponderosa Dougl., P. radiata Don., Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco, Larixdeciduas Mill., Cedrus atlantica Manetti.

Разпространение: 

Средиземномор­ски вид. Северната граница на ареала ми­нава през нашата страна. Среща се само в Югозападна и Централна Южна Бълга­рия.

Морфология: 

При възрастните има полов диморфизъм. Женската пеперуда е по-едра със сивкави предни криле с три напречни линии; при мъжките както кри- лете, така и линиите са по-тъмни. Зад­ните криле са светли с тъмно петно в сре­дата. Размахът на крилете е до 50 mm. Яйцата, с диаметър 1 mm, са подредени под формата на пръстенчета върху иглиците на бора, покрити с бежови люспи. Гъ­сениците са кафеникави, покрити с пар­ливи космици. Какавидите са тъмнокафя­ви, достигащи до 30 mm, разположени в пашкул.

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Видът е с едногодишна ге­нерация. В България има две форми: кон­тинентална, която е разпространена в Подбалкана на Централна България, и ти­пична (средиземноморска) форма. Пеперу­дите от континенталната форма се поя­вяват от края на юни до юли и започват отлагането на яйцата веднага след копулирането. Гъсениците се излюпват през втората половина на юли и първата по­ловината на август. До края на октомври може да завършат своето развитие и да мигрират в почвата за зимуване в предкакавиден стадий. Какавидират през март-април следващата година. Какавидната диапауза трае до юли, но може да продължи от 1 до 3 г.

Типичната (средиземноморска) фор­ма лети месец по-късно. Гъсениците в IV възраст зимуват в изградените от тях къдели. През пролетта завършват своето развитие и през април какавидират.

Естествени регулатори: 

Паразитоиди по яйцата - Ooencyrtus pytiocampae (Mercet,), O. telenomicida (Vassiljev,) (Hymenoptera: Encyrtidae), Baryscapus servadeii Dom., B. transversalis Gracham, Pediobius bruchicida (Rondani), P. obtusiceps Bck. (Hymenoptera: Eulophidae), Anastatus bifasciatus (Fonsc.), Eupelmus vesicularis (Retzius) (Hymenoptera: Eupelmidae), Trichogramma embryophagum (Htg.), T. evanescens West­wood, T. semblidis (Aurivillius) (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди - Meteorus versicolor (Wesmae) (Hymenoptera: Braconidae), Compsilura concinnata (Mei- gen), Exorista segregata Rond., Phryxe caudataRond., PhoroceragrandisRond. (Diptera: Tachinidae), Conomorium pityocampae Gra­ham, Dibrachys cavus (Walker), Psychophagus omnivorus (Walker), Pteromalus chrysos Wal­ker, (Hymenoptera: Pteromalidae), Dicladocerus westwoodii Westwood (Hymenoptera: Eucharitidae), Erigorgus femarator Aubert, Heteropelma calcator Wesmael (Hymenoptera: Ichneumonidae).

Хищници: по яйцата - Ephippiger ephippiger (Fieb.), Rhacocleuis germanica (H.S.) (Orthoptera: Tettigonidae); по ларви и ка­кавиди - Carabus graecus Dejean (Coleoptera: Carabidae) и др.

Патогени: вируси - Borrelina pityo­campa Vago, Smithia pityocampae Vago.; гъ­би - Beauveria bassiana (Balsamo) Vullemin.

Повреди: 

Гъсениците изгризват иглиците на растението гостопримник, ка­то могат напълно да обезлистят цели дървета.

Мониторинг: 

По изградените от гъсениците къдели.

Контрол: 

Видът е чувствителен към препаратите на базата на Bacillus thuringiensis Berl. и Saccharopolyspora spinosa Mertz & Yao. При третиране с бакте­риални препарати в ранна гъсенична въз­раст и благоприятни температурни ус­ловия се постига висока ефективност. В райони, където след третирането е веро­ятно понижаването на средно дневните температури е препоръчително използва­нето на инсектициди с физиологично дейс­твие, на основата на дифлурбензурон и тебуфенозид.