Изсипване на иглиците при смърча

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
март, април, май, септември, октомври, ноември
Латинско име: 
Lophodermium piceae (Fuck.) v. Hohnel (syn. L. abietis Rostr.) Lophodermium macrosporum (Hart.) Rehn. (syn. Lirula macrospora)
Разпространение и гостоприемници: 

Заболяването по иглиците на смър­ча, известно още под наименованието „из­сипване на иглиците“, „червенина по игли­ците“ и др., е широко разпространено по видовете от род Picea, особено по обикно­вения и ситковия смърч. В северните страни на Европа е често срещано явле­ние в разсадниците и насажденията.

Симптоми и повреди: 

През есен­та - октомври-ноември, по иглиците се наблюдават неправилни по форма червено- кафяви петна. По-късно целите иглици по- кафеняват и опадат („изсипват се“). Вър­ху опадалите иглици през пролетта на следващата година се наблюдават повдиг­нати черни елиптични подутини (плодни тела), между които са формирани черни напречни линии (диафрагми), подобни на тези, описани за Lophodermium pinastri по бора. Повредите се изразяват в преждев­ременно опадане на иглиците както при млади, така и при по-възрастни дървета.

Причинител: 

Аскомицетната гъ­ба L. piceae, позната у нас повече под наи­менованието Lophodermium abietis, се раз­вива по по-възрастните иглици. Плодни­те тела са тъмнокафяви до черни апотеции, издигнати и елиптични, с размери 0,8x­1,4 mm, формирани поединично или в гру­пи върху горната страна на иглиците. При навлажняване остиолът (надлъжната цепнатина на повърхността на апоте- ция) се отваря. Узряването и разсейване­то на аскоспорите е през периода май-юни. Конидиалният стадий се развива върху неопадалите иглици. Черните пикнидии са формирани субепидермално, наблюдават се още в късна есен, но нямат роля при разп­ространяването на гъбата. Втората гъ­ба - Lophodermium macrosporum, се разви­ва по миналогодишните иглици на фидан­ки и по по-стари дървета. През пролетта - май-юни, иглиците покафеняват, а плод­ните тела (апотеции) се формират от долната им страна. По размери са твър­де различни, но обикновено са по-дълги от тези на L. piceae и без напречни диафраг­ми.

Екологични изисквания: 

За разви­тието на L. piceae е необходима по-голяма относителна влажност и сравнително ви­сока температура през пролетта, особе­но през май и юни, когато е спороношени- ето и заразяването. Наличието на повре­дени иглици от мраз или други фактори, липса на достатъчно светлина при насаж­дения с по-голяма гъстота или плевели в смърчовите лехи в разсадниците, създава благоприятни условия за заразяване и раз­витие на това заболяване. L. macrosporum се развива успешно при наличие на преко­мерно овлажняване на смърчовите семе- нища, влажни месторастения, нарушена агротехника и др.

Мерки за борба: 

В горските разсад­ници да не се използват смърчови клонки за засенчване на фиданките, а при сечи в близост старателно да се събират и от­странят растителните остатъци, кои­то са потенциален източник на инфекция. Химична борба може да се води в разсадни­ците с препарати на медна основа или сис­темни фунгициди.