Гъботворка

Категория: 
Широколистни
Месец: 
април, май, юни, юли
Латинско име: 
Lymantria dispar (Linnaeus, 1759) (Lepidoptera: Lymantriidae)
Хранителни растения: 

Полифаг. Напада над 100 вида широколистни дърве­та и храсти. За горското стопанство най-сериозни вреди нанася на дъбовите насаж­дения (Quercus spp.).

Разпространение: 

Южна Европа, Северна Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка. В България видът е по­всеместно разпространен с масови намно- жавания в горите до 600-800 m надм. в.

Морфология: 

Има добре изразен по­лов диморфизъм при възрастните, изразя­ващ се в големината и окраската. Женс­ките пеперуди са близо 2 пъти по-едри - при разтворени криле размерът им дости­га до 80 mm и са с пиловидни антени, докато при мъжките са перести. Окраската на крилете на мъжките е кафеникава, ка­то предните са изпъстрени с напречни тъмни линии и петънца, а при женските са светло белезникави с нежни напречни линии в предните криле. Яйцата са сивка­во-бежови, като отначало са значително по-светли и са отложени най-често в дол­ната част на стъблата на дървета в куп­чинки, покрити с кремави на цвят космици, наподобяващи плодно тяло на гъба. Ха­рактерен белег при гъсениците са двойки­те брадавички върху гърба им, като пър­вите пет са сини, а останалите червени­кави, от които излизат кичури космици. Какавидите са кафяви, поместени в белез­никави пашкули. Женската какавида е по-дълга (до 35-40 mm) и по-дебела.

Биология: 

Лети през юни-юли. До есента гъсеничките се развиват в отло­жените яйца, в това състояние презимуват и се излюпват на следващата година през април-май. Новоизлюпените гъсени­ци в продължение на няколко дни остават неподвижни върху яйцекупчинките и в та­зи възраст лесно се отнасят от вятъра на много големи разстояния. По този на­чин става разселването на вида, който мо­же да се появи в насаждения, отстоящи на 20-30 km от мястото на излюпването. Женските гъсеници развиват 6 възрасти, а мъжките - 5. Какавидира по клонките на растението, върху което се е изхран­вала. Какавидният период продължава око­ло 14 дни. Женската пеперуда снася от 200 до 1000 яйца.

Естествени регулатори: 

По яй­цата са съобщени 20 паразитоиди, от кои­то най-често срещани са: Ooencyrtus kuwanae (Howard) (Hymenoptera: Encyrtidae), Anastatus disparts Ruschka., A. bifasciatus (Fonsc.), Eupelmus vesicularis (Retzius) (Hy­menoptera: Eupelmidae), Telenomus phale- narum Nees. (Hymenoptera: Scelionidae). Ларвните и какавидните паразитоиди са около 100 вида, сред които с най-голямо зна­чение за регулиране на числеността на гостоприемника се отличават Apanteles glomeratusL., Meteorus versicolorWesm. (Hy­menoptera: Braconidae), Compsilura consinata Meigen, Exorista larvarium L. (Diptera: Tachinidae) и др.

Хищници по яйцата: Dermestes lardarius L., D. undulatus L., D. erichsoni Gugel., Attagenus piceus Ol., (Coleoptera: Dermestidae), а по ларви и какавидиCalosoma sycophanta L., C. inquisitor L. (Coleoptera: Carabidae), Xylodrepa quadripunctata L. (Coleoptera: Silphidae).

Патогени: бактерии Bacillus cereus Fr. et Fr., B. noplosternus, B. thuringiensis Berl., Chromobacterium prodigiosum Top. et Will., Pseudomonas chlororaphis (Gignard et Sauvageau), Serratia disparis, S. marcescens Bizio., Streptococcus faecalis And. et Hord., Micrococcus pseudoflaccidifex; микроспоридии: Nosema lymantriae W., N. serbica W., N. muscularis W., Plistophora schubergi Zw., P. neustriae Gunter., Thelohania disparis Tim., T. similes W.; вируси - Baculoviridae, Iridoviridae, Parvoviridae, Reoviridae; гъби - Aspergilusflavus Link., Beauveria bassiana (Bals.), B. globulifera Sper., Candida sp., Cladosporium sp., Conidiobolus coronatus (Cost.), Entomophtora aulicae (Reich.), E. virulenta Hall et Dunn., Metarrhizium anisophilae Metchnikoff., Nomuraea rileyi (Farl.), Paecilomyces sp., P. canadensis Brown et Smith., P. fumo- soroseus (Wise) Brown et Smith., Spicaria farinosa Fron.

Повреди: 

Гъсениците повреждат пъпките и листата. Отначало изгризват пъпките и нежните млади листа, а след това се изхранват с развитите листа и при висока численост причиняват пълна дефолиация. Характерна особеност на ви­да са големите колебания в числеността му. През 5-8 г. се появяват масови намножавания (каламитети), при което напад­натите горски насаждения в България над­хвърлят 600 хил. ha.

Мониторинг: 

По яйцекупчинките.

Контрол: 

Третирания с бактериал­ни препарати на основата на Bacillus thuringiensis Berl. и Saccharopolyspora spinosa Mertz & Yao и инсектициди с физиологич­но действие (дифлурбензурон, тебуфенозид). За намаляване на нанесените повре­ди и повишаване ефиктивността на бор­бата, третиранията следва да се провеж­дат когато гъсениците са в млада въз­раст.